старинен храм "Света София-Премъдрост Божия"

Църквата "Св. София", приела името на Божията Премъдрост, е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София.

Първите разкопки в основите на църквата "Св. София" през 1893 г. и последващите - през 1910-11 г. и втората половина на ХХ в., откриват зидове на още няколко храма-предшественици със същото име. Едни археолози споменават три, други - пет.

Историята на храма започва с построяването на цимитериална (гробищна) еднокорабна църквица с размери 10,10 м на 4,65 м недалеч от укрепените крепостни стени на римска Сердика (Сардика), днешна София, на възвишение в източната част на некропола. Това станало по времето на император Константин Велики - скоро след издадения от него през 313 г. Милански едикт. Самият император често посещавал града, казвайки:"Моят Рим е Сердика!"