Виктория Димитрова е родена в Кюстендил, но живее с майка си и сестра си в село Бараково, близо до Благоевград. Тя просто знае, че е различна още от съвсем малка харесва приятелките на майка си.
В България Виктория никога не е обиждана заради сексуалността си просто, защото не е имала възможност да каже, че е гей. Майка й Таня също много отдавна разбира каква е сексуалната ориентация на дъщеря й. И двете работят като шивачки и се опитват да оцеляват.
Бабата на Виктория се разболява тежко и за лечението й отиват много средства, с които семейството не разполага. Затова Таня заминава за Испания.
И понеже пребивава и работи нелегално там, не може да се върне в България дори за погребението на майка си.
Виктория си обещава да не допусне това, което се е случило на баба й, да се случи и на майка й - тя е съсипана не толкова от болестта на баба си, колкото от мъчителната й смърт.
Майка й Таня работи в Памплона като „интерна домашна помощница и Виктория решава да отиде при нея, за да види как живеят гей средите там в България тя не може да се реализира в личен план и да бъде открито такава, каквато е.
Намерението й е да не остава да живее в Испания, а да събере пари и да отиде в Германия. В продължение на две години Виктория работи на три места едновременно до обед гледа жена-инвалид, след обед работи в шивашко ателие, а през почивните дни гледа възрастна жена. В момента майка и дъщеря имат собствено шивашко ателие в Памплона, с приходите, от което покриват разходите си, изплащат два апартамента и могат да си позволят нормален живот.
¡Que cariñosas! ¡Saludos desde California y suerte!
Благодаря на Нова за интересния материал. От голям град в България съм, но откривам немалко прилики между преживелиците и чувствата на Вики и моите собствени.
WOI999 1 year ago