Ревност ( Галена Воротинцева)

...от тогава опипват неверните твои очи
по мънистата бели, накичили женските пазви,
и замръкваш греховно, и придумваш нощта да мълчи,
през съседския двор в буренясали спомени газиш.

Знам, че оше вършееш на сън из тревите до тях,
през бодливия плет хлътваш тихо в следа белонога...
И с последна душа, ден и нощ неподгънала крак,
още търсиш вината -- във себе си, в нея и в Бога.

Де да знаех и аз, че на другия край на света
в него есенно утро си свивал на възел пътеките
и с подритнато слънце, окъсняло за мен в утринта,
си си светил набързо -- и си минал на пръсти под стрехите...

И сега как да спра тези твои неверни очи --
те пилеят мъниста по пазвите, шетат в коприните
и насухо преглъщаш, но водата ми ти не отпи,
и по цял ден следиш де що мине жена под смокините.

Потърси я и в мен -- ето, вдигам ръце. Късо помня --
обеца на ухо. Закичи ми две думи в косите.
И ще духна от теб като есенен лист през октомври
с оня, същия вятър, от който изтичат очите.

Твоя сянка се гъна до теб -- като пътя на скитник --
причернява ти вече от мен. А навън пак е лято...
Аз съм бяла. Прозрачна съм. Ето, дойдох, ненаситнико!
А пък ти -- щом решиш -- зачеркни ме на кръст във тревата

Category:

People & Blogs

Tags:

• воротинцева
• поезия
• vorotinceva
• verysmallanimal