Гуантанамера

I'm just a man who is trying
To do some good before dying,
To ask each man and his brother,
To bear no ill toward each other.
This life will never be hollow,
To those who listen and follow.
I write my rhymes with no learning,
And yet with truth they are burning,
But is the world waiting for them?
Or will they all just ignore them?
Have I a poet's illusion,
A dream to die in seclusion?
A little brook on a mountain,
The cooling spray of a fountain,
Arouse in me an emotion,
More than the vast boundless ocean,
For there's a wealth beyond measure,
In little things that we treasure.


Човек съм който искрено копнее
добро да стори преди да изтлее,
всеки брат, сестра, момче, момиче:
ще помоля да не мразят, а да се обичат..
Животът няма никога да е пустинна суша
за тези, които съвета ми послушат.
Без да съм учил пиша своите рими,
ала истина в тях рубинена гори ме,
Нима думи такива очаква днес света?
Или ще ги пренебрегне той сега?
В илюзия ли съм потънал поетична?
Нима ще загине мечтата несебична??
Малкият ручей в планината,
прохладна струя от реката
чувства пробуждат в моето сърце,
каквито не успява и бездънното море,
Защото съкровище е скрито в дребните неща
когато оценим ги от душа,,,.

Category:

Music

Tags:

• MVI
• 0278