Зрителите ще чуят невероятният разказ на Коста Цонев за трудното му детство, когато загубва рано баща си, за страшните военни години в София, когато започвал работа на много места и след няколко дни те били разрушавани от бомбардировките, за първите му стъпки в театъра в махалата, когато сам адаптира, режисира и играе „Снежанка и седемте джуджета. Коста Цонев разказва как като дете не е пропускал нито един филм и е бил „като инвентар в кино „Красно село, а в Народния театър е познавал всички, но никога не си е и помислял, че един ден ще стане актьор. Виждайки природните му заложби, тяхна квартирантка по онова време му помага да кандидатства в Държавното висше театрално училище като му осигурява необходимата сума и материали за подготовка. „Тая публика в началото за мен бе един звяр, готов да ме изяде! - признава Коста Цонев и споделя, че през гладните студентски години заедно с Георги Калоянчев се прехранвали с халтури и това му помогнало много да овладее контакта с публиката.
Link to this comment:
All Comments (0)