Интервю на Филимена Марковска -вдовицата на големия български поет Венко Марковски.
,,В кръвта вода не става'' Венко Марковски пише: "Аз дойдох в България като българин, в България ме направиха македонец, за да се върна и да видя, че не съм македонец, а съм истински българин".
Той е роден през 1915 г. във Велес.Учи в сръбско училище,но винаги си остава българин. Той събужда подозренията на властите и през 1937 г., след като известно време се крие в Белград,пристига България.
Следва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски".Тук се запознава с бъдещата си съпруга Филимена, която също е от Велес, дошла в София през 1936 г. Поради увлеченията си по марксизма, В.Марковски попада в клопката на македонизма. По решение на Коминтерна през 1934 г. се поема курс за създаване на македонска нация. Както споделя самия В.Марковски, той сам изпитва върху себе си "... експеримента как от българин се прави македонец.'' През юли 1941 г. е арестуван заради поемата "Бие дванайсет". Лежи в концлагерите "Гонда вода" и "Кръсто поле", а по-късно става партизанин и сътрудничи активно на левия печат. През 1948г.В. Марковски, който до края на живота си е убеден идеалист-сталинист, влиза в конфликт с Тито, лежи в затвора, а от 1956-до до 1961г. е заточен в зловещия лагер "Голи оток" - остров в Адриатика, където Тито е пращал вътрешните си политически противници. "Голи оток - островът на смъртта", се нарича непубликуваната още у нас книга на В.Марковски за страшния концлагер. Тя е издадена само в САЩ.През 1965г.В.Марковски се преселва в България окончателно. Приет е радушно от комунистическия режим. Под личното покровителство и по поръчка на Тодор Живков пише книгата "Кръвта вода не става" - отговор на тритомната "История на македонския народ". Това е едно от най-задълбочените изследвания на македонския въпрос. Книгата е написана през 1971г. Издадена е 10 години по-късно, и целият тираж е унищожен на склад, пак по желание на Тодор Живков. "Всъщност Живков използваше Венко Марковски като скрит коз - смята Вени Марковски. - В политическата интрига на сложните отношения между София, Белград и Москва, В.Марковски беше оръжието, което ту се вадеше, ту се скриваше." Внукът му смята, че внезапното академично звание, дадено на Венко Марковски през 1979 г., както и обявяването на академика за герой на НРБ по-късно, е в отговор на влошените отношения с Югославия. В.Марковски живее със семейството си във вилите на ЦК на БКП в Банкя до края на живота си, под строга охрана. "Чудех се защо го охраняват така добре; но по-късно разбрах, че редица бивши концлагеристи от "Голи оток" загиват при странни обстоятелства" - признава Вени Марковски.
Господ да благослови такива хора...
Petqn 4 months ago 6
И на Венко има восъчна фигура в наскоро открития в Скопие "Музей на борбата за самостойност и независност". Водачът/разказвач ни обясни, че Венко първо си е бил "вистински македонец", ама после нещо му станало, отишъл в България и станал "подлога на бугарската пропаганда". И това беше за финал на цялата разходка из "Музея". Аз едвам се задържах да не падна по гъз...
pandvale 3 months ago 2