Димчо Дебелянов - Един убит

Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Ще доживеем ли ден, в който българската държава ще построи паметник на Димчо Дебелянов в Горно Караджово - лобното му място?

http://segabg.com/online/article.asp?issueid=2579&sectionid=7&id=0002601

Category:

People & Blogs

Tags:

• Горно
• Караджово
• Μονοκκλησιά
• Димчо
• Дебелянов
• България
• Македония
• Гърция
• български
• поет
• лирика
• сатира
• Първа
• световна
• война
• октомври
• 1916
• година

[BG1878]

колко скъпи жертви даде майка България пред олтара на националното си обединение

!....а в стихотворението "Сиротна песен"Дебелянов сякаш предрича смъртта си!