Стихове Божидара Ангелова, музиката изпълнява Ричард Клайдерман ...
Като прашинки ни понася времето
и ние мислим, че живеем,
на себичността си носим бремето,
всуе живота си пилеем.
Но щом угасне светлината
в очите на любим до нас,
разбираме тогаз за сетнината
и мислим за сетния си час.
О, Господи, кога ще проумеем,
че сме нетраен полски цвят -
щом вятърът се втурне и повее
и няма ни на този свят...
Сълзи на скръб избликват от очите -
раздялата естествено боли,
защо обаче плачем тук за дните,
когато вечността ни предстои.
Но моля помогни ни, Отче Свети,
дните си така да преброим,
та с мъдрост да изпълваме сърцата
с любов за Тебе да горим.
Тогава времето замряло спира
животът придобива облик нов,
смъртта е вече порта към всемира
и среща с Тебе - Святост и Любов!
Прекрасно!
milagospel 1 year ago