Песен, появила се в България през късните 90 год. и имаща характерното звучене, благодарение на музиката на Момчил Колев. Израз на типично женския светоглед, от който изпъкват любовта, раздялата, самотата... Ежедневието е постоянно "превъртане назад" към един спомен - една нощ, в която се дава най-скъпото. Единствена.
Song, appeared in the late 90's in Bulgaria, having its sound, due to the Momchil Kolev's music. Expression of the typical female view of life, with outlined love, break off, loneliness... The days are a constant "rewinding" to a memory - one and only night, in which the most precious is given away.
Припев:
Виж как тръгвам и обръщам се -
да видя всичко отначало
и дори сама прегръщам се -
да върна пак нощта при мен.
Откраднах две надежди -
едната, че в тебе
кълбо от цветни прежди
оставих - да оцвети
денят ти сив, безличен
и второ, че във мен
позна това момиче,
което до теб върви.
Пр.
Пр.
Цветята си подреждам
във вази от спомени.
Дано да те отвеждам
в планети забравени.
Дано да се повтори
нощта ми, в която ти
позна, че аз съм твоя,
поиска до мен да си.
Пр.
---
композитор - Момчил Колев
текст - Ваня Щерева
Link to this comment:
All Comments (0)