При направата на клиповете са използвани материали от сайтовете на Македонски Научен Институт - София, www.kroraina.com - On-line books about Macedonia, песни и филмови кадри от предаванията на ТВ ЕврокомБГ и предаването "Сите българи заедно", Фолклор ТВ, ВТК, Българска Национална Телевизия - предаването "Памет Българска", ТВ СКАТ предаването "Час по България" - препратки:

http://www.sitebulgarizaedn...
http://www.kroraina.com
http://www.macedonia-scienc...
http://www.promacedonia.org
http://www.macedoniainfo.com
http://www.lostbulgaria.com

Подложка: - Костурското и Охридското знаме на ВМОРО по време на Илинденско - Преображенското въстание от 1903 година. Значки от 20-те и 30-те години на 20 век на ВМРО.

Бойното знаме на Шеста Охридска дружина е изработено от единичен копринен плат с размери 170 x 158 см. Бродирано е с разноцветни копринени конци и е с едно лице. Трицветно — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално.
В горния ляв ъгъл на бялото поле е пришито парче плат, на което с разноцветни конци е извезана фигура на жена, която в едната си ръка държи знаме, а върху него с червени букви, контурирани с жълт цвят, е бродиран надпис „Македония".
До жената стои лъв с червено знаме, върху което с бели конци е извезан надписът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ". Под лъва с черни букви е написано „1902 г. 1903 г.". Под жената също има надпис, бродиран с червени конци: „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА."
В дясната половина на знамето отново върху бялата ивица с жълти конци, контурирани със сини, са извезани „M.O.B.N.O./GARY, IND. USA". От трите страни е окантувано с жълти копринени ресни. Дръжката е дървена с прикована под плата метална гривна с надпис „6-та ОХРИДСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".
Богатството от символи и надписи на знамето показва необикновения му произход и история. Направено е в САЩ, гр. Гери, щат Индиана, и изминава дълъг път, докато дойде във Фонда на НВИМ. Рожба е на българи - участници в Илинденско-Преображенското въстание, емигрирали след неуспеха му в САЩ. Макар да са твърде далеч от родината, те следят развитието на събитията на Балканите. Когато научават, че България е обявила война на Турция, решават, че техен патриотичен дълг е да участват лично в боевете. От различни райони на далечната страна към Ню Йорк тръгват групи доброволци. За седем дни прекосяват океана и слизат в Хавър (Англия). Качват се на друг кораб за Хамбург, а от там с влак пристигат в България за да се присъединят към дружините на Македоно-Одринското опълчение.

Bulgaria and Macedonia

Кога ќе стигнеш во моја земја
во БУГАРСКА МАКЕДОНИJА
ќе видиш Бугари јунаци
нестрашливи македонци...
Речи речи:
„МАКЕДОНЦИ ВИЕ БУГАРИ јунаци
докога ВИЕ
во темница ќе седите црни лица?
Сите согласни станете,
Бугарски школи отворете
во цркви Бугарски читајте,
од никого не се плашите!

Рајко Жинзифов
(1860 год. „Гулаб")

-----------------

Ја БЪЛГАРКА сум,
БЪЛГАРИН сум ја,
БЪЛГАРЕ живејат в таа страна.

Райко Жинзифов 1857 г.

-----------------

"Я сум млада бугарка,
име ми ет Милкана,
я сум чиста славянка,
в Бугария родена
от бугарски род
и бугарски плод.
Майка ми ет бугарка,
керка на чист бугарин,
имам кума бугарка.
вуйко им ет бугарин
от бугарски род
и бугарски плод.
Любам я бугарина,
юнака я милувам,
свършена за Драгана
и ке да ся омажам.
Гърк за мене враг
а бугарин - драг.
На мой род ке придадам
неколку си синчиня,
ке кърстам, ке израстам
вси чисти славянчиня.
от бугарски род
и бугарски плод.
Тежко се закълнувам,
ке ги кърстам бугарски,
с иминя ке назовам
не гърчки, не немечки.
Гърк за меяе враг.
а бугарин - драг.
Име нека ет Боян.
Здраве, Драган ил' Стоян.
а не гърчко Ксенофон
или друго - Демофон.
Чуждо за чужд род,
свое за свой род-
При моя умирачка
клетва я ке оставам,
при земна ми отлъчка
сину си ке зарачам
от бугарски род
да оставит плод."

-----------------

"Лоши, арни - сите бугари, наши сме си." - македонска поговорка, записана от Марко Цепенков

"Смили се ти, о, Господи,
Виделото поврати ми
На моите две мили очи,
Дай ми здравйе, изцели ме,
За да гледам како напре,
Да допишам приказните,
Приказните и песните,
И многуто друзи сбиркьи,
Що сум сбирал од годинье,
Како що берат пчелите
Мед и восок по горите,
И го носат в кошарите.
Сите да и напечатам,
Вечен спомен да остаам
На мой мил народ бугарскьи,
Да и пей и ми вели:
— Бог да прости деда Марка,
Що и пишал тие неща,
Од нашите предедои
И за сега да се знаи."
--------------
Марко Цепенков