Спят вечните води, безбрежните води - бездънни, но в тях се не оглеждат небесата звездни, и бродим ний наоколо безсънни, и тръпнем пред безмлъвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води - безбрежни, над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . . И впиваме ний поглед безнадеждни, и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води - кристални, бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . . Но страх ни е да пием, нас - страдални, безсънни, безнадеждни, знойно жадни.